Links

http://xelv85buydi.blogspot.com/
http://readbookstoday.blogspot.com/

Водопад

Чепеларе - летен и зимен туризъм

Географско положение

Община Чепеларе се намира в централната част на Родопите, по горното течение на река Чепеларска, при средна надморска височина 1150 метра и територия 375 кв. м. Спрямо земното кълбо Чепеларе се намира на 24 градуса и 42 минути източна дължина от меридиана Гринуич и на 41 градуса и 44 минути северна ширина от екватора. Общинският център се намира на 230 км от столицата София, на 80 км от град Пловдив и на 10 км от курорта Пампорово. Само на 100 км от нас по новостроящата се магистрала е Гърция.

Населението на Общината е 9 800 души.

Климат

Климатът е умерен, преходно-континентален. С четири ясно изразени сезона – пролет, лято, есен и зима. Чепеларе е най-слънчевият град в България – 270 дни в годината. Зимата е мека и топла. Снежната покривка се задържа сравнително дълго, между 80-120 дни в годината със средна дебелина 30-80 см. Пролетта настъпва значително късно, а лятото е прохладно и свежо.

История

От древността Родопите са тайнствена и загадъчна планина. Планината на митичния Орфей и бесите – пазителите на прочутия храм на Дионисий. Археологическите разкопки свидетелстват за наличието на живот от около ХІІ век пр. Христа. Останките от множество тракийски крепости говорят, че тук в древността е кипял богат обществено-културен живот. Крепостите са охранявали тракийския път от гр. Абдера (на Егейско море) за Истрос (р. Дунав). Залежите на руда в региона благоприятстват за развитието на металодобива и ювелирното изкуство от дълбока древност. Находките на бронзови тракийски фибули говорят, че още през 7-8 век пр. Христа е имало центрове на отливно производство. На сегашната територия на Община Чепеларе са намерени повече от една трета от всички дъгови еднопружинни фибули. Рударството продължава да се развива и след покоряването на района от римляните. За това косвени сведения се съдържат в раздела за мините и онези, които работят в тях, в Закона на император Валентиан I (364-375 г. сл. Хр.) и в творчеството на римския поет Клавдий (ІV в. сл. Хр.). Откритите при археологически находки стъклени съдове, чаши, токи, монети и керамика от късната римска епоха (379-450 г. сл. Хр.) свидетелстват за продължаващия интензивен стопански живот. През 1911 г. при направени разкопки са открити следи от римска баня, която за сега е единствената следа от градско строителство в Централните Родопи.

От периода на Първата и Втората българска държава (681-1393 г.) са открити множество средновековни крепости, селища и некрополи, някои от които продължават да се използват още от тракийско време.

През епохата на Българското Възраждане (1762-1878 г.) в гр. Чепеларе и селищата около него кипи оживена културно-просветна дейност, илюстрирана от съществуващите 14 храма и 72 параклиса. Четирите от църквите са декларирани като художествени паметници на културата с национално значение, а една от църквите и 15 параклиса са декларирани като паметници на културата от местно значение. Към всеки храм е съществувало и училище.

Паметници на културата

На територията на община Чепеларе има 61 паметника на културата, от които 17 са обявени за паметници на културата, а останалите 44 са само декларирани за такива. Три от обявените паметници на културата са с национално значение, 2 за сведение, а другите 12 с местно значение. От декларираните паметници на културата 3 са с национално значение, 1 за сведение и 40 с местно значение.

Атракции

• пешеходни турове и маршрути с квалифицирани планински водачи;

• бране на екологично чисти горски плодове и билки;

• риболов на разрешените за това места;

• езда на коне;

• екскурзии до различни културни и природни забележителности в района на Родопите;

• Традиционният “РОЖЕНСКИ СЪБОР” – края на месец август;

• зала за баскетбол и волейбол в бившето спортно училище;

• открит тенис корт с волейболна площадка до сградата на СОУ “Васил Дечев”;

• маси за тенис в бившето спортно училище;

• посещение на НАО Рожен;

• от 11.05. – 24.05. – културни празници на града;

• 24.05. – официален празник на гр. Чепеларе;

• литературен конкурс на тема “Защита на Родопите”, организиран от Съюза за защита на Родопите;

• юбилеи на видни граждани и общественици;

• утвърдена традиция са родовите срещи, народни събори и водосвети. Изумителното разнообразие, багри и форми, на причудливи маски и завладяващ ритъм от стотици родопски чанове и гайди привличат все повече зрители, съпричастни на магията на родопския фолклор.

Спорт

Спортът е философия на живота на много чепеларци, която възвисява и обединява в хармония способностите на тялото, волята и ума. Като цяло спортът формира начина на живот, основан върху радостта от усилието, възпитателната стойност на добрия пример и зачитането на универсалните нравствени добродетели. На територията на общината са регистрирани 8 спортни клуба, които се грижат за развитието на спорта в района – “Биатлон”, Сноуборд “Орион”, “Ски – Рожен”, ориентиране “Студенец”, Тенис на маса, хандбал “Зареница”, Волейбол “Иван Попов”, “Пещерен клуб”.

Перперикон

Перперикон е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище, паметници от античността и средновековна крепост. Името му е свързно със златните монети Перпера известни и като Златица в средновековна България.^[1]Счита се, че това е епископският град в който Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него тракийска азбука и християнско богослужение на тракийски език.^[2] Свещенният хилядолетен град е унищожен от турците в ХІV в. и жителите му са отвлечени в робство. ^[3]
Сериозни аргументи доказват, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите.^[4] То заедно със това на Аполон в Делфи са двата най-значими оракула в древнотта.
Част е от Стоте национални туристически обекта.
Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.
Още от края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.
Мощното развитие на култовите съоръжения на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Перперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис, където върху специален олтар се извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

Гробницата на владетелите

Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. ^[5] В същото светилище на Александър Македонски е предречено, че ще завладее познатия ствят от Египет до Индия.^[6] При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. Пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис“", което „...се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“.
През 2006 екип на „По света и у нас“ открива очевидци, които твърдят, че гробниците са били ограбени през 80-те години на 20 век.[1]